Четиво за 1 минута

Вик в Ахелой или една (не)сънувана реалност

Вървях по дългия път към морето, Ахелой остана зад мен. Аз бях и смутено гледах небето. Млад бях, а бях уморен.

Чайки тренираха своите виражи. Тела по пясъка лежаха сами. Вълна погали челото на плажа, а слънцето хвърляше горещи ками.

Тръгнах обратно по пътя към къщи, но спрях и погледнах водата. Огледах се – всичко беше все същото. Затворих очи и чух как стене тишината.

Клони покрай пътя бяха струпани, чирози в сянката продаваше старик. Като нанизани на връв сушени скрупули от нечий недоизвикан вик…

26 януари 1994 Пловдив

P.S. Преди 11 години…