Четиво за 1 минута

В Матрицата

Започнах четвърта година в София без по някакъв начин да интерферирам със Системата. Не съм се регистрирал никъде, работех, получавах кредити, връщах ги, създадох фирма, управлявах я, дори се водих на военен отчет в една софийска община на адрес, на който не живея повече от половин година.

Изобщо оказва се, че Системата е адски уязвима откъм хакване – нужна е само малко оригиналност и желание за еквилибристики. Достатъчно е да има кой да симулира присъствието ми в Пловдив – в случая родителите ми – и за Системата всичко е наред.

Под Системата имам предвид държавата и разните ѝ институции. Днес ми омръзна – вече не е интересно – регистрирах се както трябва по мястото си на живеене и получих жълта книжка (хартийка) за адресна регистрация по настоящ адрес в София.

Не беше лесно. Системата не обича да си общуваш с нея – опашки, спорове, формуляри, намръщени лелки.

А и като някакъв хак съдбата явно ми повтаряше „Не го прави! Не го прави!“. Всякак се опита да ме спре. Не можах да си намеря такси повече от 30 мин, после задръствания, обедна почивка на общината, опашки… Но аз нали съм с роден инат – имплементнах се в Матрицата тъпо, упорито и систематично. Да видим сега как изглежда отвътре… Дано все пак не съжалявам.