Четиво за 6 минути

Триптих в русо

София, 11:30 ч. Аз: Пред компютъра си в опит да се преборя с пощата си. Чувам звука от ново съобщение… Тя: Чаровна, мила и нежна блондинка – най-скъпоценния човек за мен…

– Йовко, току-що прочетох това, което си написал за нас Раците. Много е мило и хубаво! Благодаря ти! Дори малко се разплаках докато четях. Добре, че имах кърпички 😀 – Ами ако трябва да си призная докато описвах някои моменти и на мен ми се навлажниха очите. Но пък от известно време никъде не ходя без кърпички – имам си и в чантата при лаптопа, и в колата… 😉 – Сега вече знам защо 🙂 – 🙂 – Докато четях на няколко пъти откривах себе си… – Да, така е – има те 🙂 Ти си много специален човек за мен. Знаеш го… – Благодаря, че толкова много се грижиш за мен! 🙂 – Ами без значение кога и при какви обстоятелства се намирам, както и без значение кой съм, къде съм и как се чувствам, в който и да е момент от време, винаги имаш в мое лице човек, който ще те подкрепи и ще ти помогне за каквото и да е. Абсолютно безусловно. Не го забравяй! – В петък ти казах, че това е двупосочен процес – и ти не го забравяй! – Добре 🙂 И аз благодаря 🙂

София, 16:30 ч. Аз: Отново пред компютъра, мечтаейки за приключване на работния ден… Тя: Фина и чаровна блондинка с много нежна чувствителност – моят най-добър доверен приятел напоследък…

– Не прочетох нищо за лошите ни страни. – Това, че сте трудни за разбиране и за дъждовните периоди малко ли ти е? А и нали трябва да си личи, че съм пристрастен 😉 – Малко е. Смятам обаче да изпратя това, което си написал на … да ми се радва още повече, че съм раче. 🙂 А и още нещо исках да ти кажа… Да знаеш, че винаги когато сме говорили миналата година за определени неща, винаги съм вярвала, че те ще се случат и че има смисъл да ги правиш, а не само защото си имал нужда да чуеш точно това. Аз много вярвам в хората, които правят нещата от цялото си сърце. И отвсякъде личи, че това не е загубена кауза. Да го наречем, че просто съм имала интуиция 🙂 – Хм, хм, хм 🙂 Знам – да речем, че Телците понякога също имаме интуиция, на чия интуиция да се опрем. – 🙂 – Знаеш ли какво си мислех тези дни… Въртях из главата старите си връзки и открих нещо общо. Нещо, което може би е било в същината на проблема, но не съм искал да го видя… – И какво е то? – Ами, че повечето момичета са гледали на мен като на нещо за тях… нещо, което да бъде… (гадна е думата)… консумирано. Сякаш любовта ми е съществувала за да бъде потребявана. Не казвам, че не са ми давали любов, просто сякаш са го правили за да подхранват моята. – А ти как не си го усещал? – Нито едно от тях не дойде да ми каже, че ме обича безусловно, заради мен, дори и да не я обичам аз… А аз винаги съм обичал така. Винаги съм обичал за да е добре на човека до мен, не толкова заради мен. Или поне моето щастие е било на втори план. И се замислих, че сигурно ще бъда истински щастлив едва, когато се случи така, че мен да обичат заради мен и аз да обичам заради нея. Май не мога да обичам заради себе си… Едно от момичетата ми винаги ме дърпаше в леглото с думите „Искам да ме любиш“ и като, че ли никога не каза „Искам да ТЕ любя“ или „да СЕ любим“… ей такива неща си спомних… Иначе, май го виждах, но беше по-лесно да не мисля върху него. – Това, за което говориш е тази любов, която трае за цял живот – аз вярвам в нея, но е безумно трудно да намериш такива истински хора. Обикновено всеки гледа първо той да се чувства добре и това създава проблеми. Ако двама души живеят така, че другия да се чувства добре, те и двамата ще са истински щастливи. – Именно. – Обаче, Йовко, аз си имам такова усещане, че човек ако много силно иска това да се случи с него, ще стане, защото е истински. – Ами аз не вярвам в съдбата 😉 По-скоро вярвам в това, че човек сам създава съдбата си… И затова не се отказвам да правя каквото мисля за важно, каквото и да ми струва. Истината е, че в последните няколко седмици съм адски щастлив. Никога не съм бил по-окрилен от светлината на някого. – Ами да, де. Нещо такова, важното е че накрая ще се случи, защото много силно вярваш в това. – Светът дори ми изглежда различен – само заради тази близост, макар и още далечна. – Знам, личи ти 🙂 – Е, ако не трябваше само да се връщам в празната си квартира вечер, но… какво да се прави – не може всичко да е ОК.

София, 19:00ч., едно от кафетата пред Народния театър Аз: Опитвайки се да открия в момичето пред мен онова същество, което познавах тогава… Тя: Ослепителна блондинка с опасен чар, двойно по-опасен интелект и парализираща усмивка, която не съм виждал почти цели четири години. Пораснала, по-искрена, още по-уверена в себе си млада жена със самочувствието на успял и доказал се човек. И странно – с онзи реален и трезв поглед към себе си за себепреценка, който преди някак и липсваше…

– Не си се променил изобщо. – Нима? А ти си все така опияняващо красива, опасно привлекателна и тревожно прелъстителна, на всичко отгоре вече ме стреляш с интелекта си… Добре, че съм влюбен в друга. – Благодаря ти!… Много се радвам, че ми отговори, между другото! – Нямам лоши чувства… Ако ме заболя от нещо тогава – то е, че ми спести истината, за която не че не се досетих сам. – Да го отдадем на възрастта… – Добре 🙂

…След което говорихме за хакерите, за проектите си, за амбициите си, за случките от ежедневието ни напоследък. Да – обсъдихме и политиците, които познаваме и двамата, или тези, с които сме имали сблъсъци. Интересно защо тези, които аз намирам за идиоти на база моите контакти с тях, явно се представят като такива и в ежедневието си пред другите. Разделихме се по тъмно с кратки шеговити бележки по отношение на връзките ни.

P.S. Ден-два по-късно в диалог за ИТ-индустрията, великата конспирация и безсънието Сашо Шопов (който е трудно да се прецени дали е блондин заради буйните му виртуални къдрици и затова е изваден от триптиха) след лирично описание на любовта към новия си матрак възкликна: – Баси, що не си говорим като хората за жени и цици бе, Йовко, ами сме занищили тия сложни теми?…