Четиво за 2 минути

Сънища

Nikon D700 | AF-S VR Zoom-Nikkor 70-200/2.8 @f/2.8

Лятото беше към края си. Последният летен ден от годината. Още на следващата сутрин всички щяха да се събудят в обятията на есента. Влажна, хладна и за кратко многоцветна. Като мимолетен флирт без последствия. Но никой не го знаеше, защото обикновено с нищо не показваше значимостта си – вероятно от скромност… или за да си спести излишни очаквания, хленч и копнежи.

Последният летен ден винаги е достатъчно мъдър за да е наясно, че ако не бе последен, в действителност всички биха го пропиляли точно толкова равнодушно както всеки друг ден. И единствено този факт провокираше сантименталност, от която нито имаше смисъл, нито някой имаше нужда, затова бе най-лесно тихо да се плъзне по вълните и да отплува с вятъра. До следващото лято…

* * *

– Защо си тук по това време? – попита тя. – Не успях по-рано. – отговори той. – Винаги, когато си мисля, че закъснявам, всъщност избързвам… – А аз винаги, когато мисля, че бързам, всъщност съм закъснял… – Толкова ли е трудно да бъдем навреме? – попита тя. – Навреме не е момент, а състояние. Хармония… Сигурно не е трудно, ако… – Ако какво? – попита тя… – Ако не е трудно да бъдем. – отговори той. – Значи е трудно да бъдем? – Това е най-трудното.

* * *

– Защо не си в стаята си? – попита тя. – Празна е. – отговори той. – А тук е тъмно… – каза тя. – Но сме двама… – промълви той. – Аз съм никой. – въздъхна тя. – Аз също…

* * *

– Защо не спиш? – попита тя. – Почивам си… от сънища…

Созопол 14 септември 2008