Четиво за 1 минути

Ще те погаля нежно

Ще те погаля нежно в утринта, тъй както летен бриз не те е галил и пак ще си припомним вечерта, за която всеки жадно се е молил.

Ще те докосвам във вечерния полумрак сияеща, горяща от желания и вечността на този морски бряг ще си припомни стари съзерцания.

Ще целувам лицето ти, моя луна, заглушена в прегръдките на морския плисък, а косите ти като буйна, светла вълна, ще галят до изгрева златистия пясък.

С морските капки по голите твои крака, стоплен от ласките, залезът страст в мен събудил, ще те обичам, моя малка нощна река, както никой досега не те е любил.

9 ноември 1993 Пловдив