Четиво за 1 минута

Отново понеделник

Днес (всъщност вече вчера) беше почти един чудесен понеделник… до преди малко.

Успях да свърша доста работа, намерих време и да мигрирам към Fedora Core 3 и отново не съм изненадан, че всичко е все по-читаво и направо перфектно. Денят бе изпълнен и с надежди и обаяние, с нежно очарование… особено привечер след работа. За жалост за кратко.

Прибрах се с нежелание, вечерях студена храна от хладилника. После отново прекосих София с колата… по пътя си спомних за шута вътре в мен, който отново разбудих. Шутът с моите инициали, който плаче и мрази, и обича, и кърви, и си тръгва всеки път уж за последно. Отново си тръгнах от него и той от мен, пак за последно. Заради любовта. Заради надеждата. Наранявах – за да го ампутирам от себе си, и сега се мразя. Него също – като част от мен…

Но…

Утре ще ми мине… в края на седмицата ще мога да се усмихвам, а в началото на другата… ще има място за смисъла, за надеждата, за любовта… за вярата в доброто… отново…

Защото този път шутът в мен си отиде завинаги – заради любовта…