Четиво за 3 минути

Ноктюрно

Ноктюрно

Изчезват бавно по своите пътища, мечтите, примесени с минало. С присъдата на слепи сънища и със скръбта по спомени изстинали.

Ритмично ехтят колелата, понесли съдбите нанякъде и всичко бавно изчезва в мъглата, потъвайки в удавеното отчаяние.

16 март 1993 Пловдив

Ноктюрно 2

В мен е празно. Глухо тътне сърцето ми, което беше нявга цяло. И само тишината може би ще седне да се огледа в мен като във криво огледало. Или да побъбри с това, което бях, защото аз сега не мога да говоря. Не мога да мечтая. Не мога да заспя. Не искам пак отново да сънувам… Да беше ми оставила поне съня. Само в него можех да бленувам…

17 март 1993 Пловдив

Ноктюрно 3

Пак съм сам със своите спомени и търся нови неоткрити пътища. С тъга по бивши простреляни дни и хлад от пробудени сънища.

С години живея този мой блус. И не зная кому да простя. Тихо е във вените ми няма пулс Не ме будете! Искам да заспя.

18 юни 1993 Пловдив

Ноктюрно 4

В притъпени обятия с приглушено усещане в провалени съзаклятие от среднощно пресищане, сляпо поглеждаш към глухите чувства, като че препогребваш убито изкуство.

А не можеш да забравиш изживяното нито да живееш в спомени. Не бива да погубваш оцелялото, защото режеш стари корени…

29 юли 1993 Пловдив

Ноктюрно 5

Гледам вечерта през своя блед прозорец и чудя се къде живеем всъщност? Попитах дори своят Творец. Отговори: „В синагоги с булевардна същност.“

5 февруари 1994 Пловдив

Ноктюрно 6

Кратка лятна вечер наближава. Време – недостатъчно за нищо – нито на Морфей ти се отдава, нито на любовницата – същата… Вкусът на кожата и уморява, поглеждаш тялото и през вратата върху спалнята да се стопява…

28 юни 1994 Пловдив

Ноктюрно 7

Бе девет. Качих се и потеглих през падащата нощ над Пловдив. Платих билет, облегнах се и се загледах – прозорецът бе хладен, мътен, сив…

Болеше ме, че ти оставаше далече. Градът – пространствена огромна планина – разделяше ни – две малки дребнички човечета и бях отново сам сред тролейбусната си тишина.

Светлините бягаха из булевардите, спирки следваха… и аз бях там гледах злата вечер през прозорците и по дяволите, Господи, пътувах сам!

16 март 1995 Пловдив

Розово (или вместо ноктюрно)

Розов неон над главата ми свети, с розово мастило върху розов лист отново драскотя някакви куплети – отчаяни опити да се измъкна чист.

В предпоследния ден на април с най-последната априлска надежда и този лист с чиста съвест бих изгорил ако не бяха някакви глупави човешки стремежи.

Надежда ли казах?… Че и стремеж?! Май, че имаше нещо такова. Някога, когато годината почваше – даже копнеж, после изплува пак познатата стара прокоба.

Идва май – месец начало. И край на още една година в живота ми. Омръзна ми ада – не търся и рай, но дано май не е отново самотен

29 април 1995 Пловдив

Ноктюрно предиобед

Боли! Не само споменът! Дори не само времето, разпиляно като плoчки домино. Боли надеждата – гробовно устремената… лавинно смазана с проблемите ни.

19 юли 1995 Пловдив

Зимно ноктюрно

Този сняг безмълвен есента пропъди и градът безшумно тихо опустя. В моя сън си спомних миналата пролет, бавно се опомних и не оцелях…

17 февруари 1996 Пловдив