Четиво за 3 минути

Ние сме...

Не обичам да преписвам, още по-малко от себе си, но всичко отново е толкова сходно. Иначе никога не е късно да гледате филма „Приключено по давност“ на Малина Петрова за пожара в Партийния дом, ако досега не сте. А тези дни е особено подходящо…

2009-та година, от Приключено по давност:

Историята за пожара всъщност е отдавна ясна – поне за тези, които бяхме свидетели на онова време и това, което последва. Във филма обаче – стига да се загледате в някои погледи, в изпуснатите реплики, в гримасите… ще откриете нещо много по-важно – а именно защо не се случват нещата в държавата ни… ще осъзнаете за пореден път колко театър и кукловоди има около нас непрекъснато… и до днес… Ще видите наивността на куклите, на случайните хора… и защо е важно водачи на каквото и да е – да не бъдат хора, които не са си на мястото.

За по-младите си мисля само, че са нужни две важни уточнения – тогава една партия искаше да загърби историята, всички да забравим за миналото (каквото и да е то) и да продължим щастливи напред. Опозицията пък искаше да прочетем историята преди да затворим страницата.

Другото уточнение е защо точно тази сграда – защо точно партийните архиви – другите не са ли по-важни… Ами всъщност другите нямат такова значение. Предишните парламенти не бяха интересни – те заседаваха от дъжд на вятър и гласуваха по команда и единодушно наставленията, идващи именно от тази сграда. Същото беше и с правителството, което дори имаше друго смешно име. Държавата дотогава бе именно онази партия. Е, страницата беше затворена преди да бъде прочетена – с един пожар… Така, както искаше партията… И до днес сме роби на тайните… защото беше опожарена не някаква гротескна сграда, а истината за миналото… и за бъдещето…

2011-та година, от Роби на тайните:

По ирония на съдбата точно тези няколко последни седмици живеем във време, в което е още по-показателно, че милиционерщината винаги ще бъде същата, а ние продължаваме да сме роби на тайните. И толкова тихо съжителстваме с тях, сякаш нищо не е в състояние да ни извади от нирваната на безразличието. Понеже също толкова тихо и без съпротива свикнахме с посредствеността, с чалгата и беззъбата журналистика.

И днес пак бих подсказал да гледате “Приключено по давност”, ако сте го пропуснали. И дано осъзнаят повече хора, че за да изгасим този адски пожар, в който се мъчим десетилетия не ни е нужен пожарникар. А просто да свикнем да търсим и ценим истината…

https://www.youtube.com/watch?v=cs0qyfTYkkQ&list=PLq63l_wkO2ErUZZf9NaMDDHLNjfsful0q

Филмът се разпространява online с позволението на създателите му – част 1част 2 и част 3.

2013-та година:

Ние сме… на ход… #ДАНСwithme