Четиво за 1 минути

На гости в yovko.net

Тук рядко публикувам неща, които не съм писал аз. През годините са ми гостували няколко текста, но наистина се случва много-много рядко. Наскоро получих нещо от близка приятелка, което реших да пусна (с позволението и, разбира се):

харесва ми как пишеш напоследък.

често, повече, по-смело.

сякаш преоткриваш секса между душата си и думите.

и писането ти е на пулсации, като оргазъм,

но по-хубаво.

защото очевидно времето и стреса не го ограничават

вече.

това е фаза, трансформация, етап.

и блясъкът е от околоплодните води на какавидата.

отново се превръщаш в себе си.

красиво е. има вкус на пролет. на слънце. на роса.

устните на приятелите ти бяха вече напукани от жажда. добре дошъл.

липсваше.

Благодаря, Алекс! И аз си липсвах на себе си! 🙂