Четиво за 1 минута

Май

Май месец… Май не съм писал тук от Баден насам. Не ми се пише.

Вчера беше особен ден. Някак си преломен по своему – без да носи нищо съдържателно в себе си. Някак зъл и грозен дори. Но ако отлюспя емоциите настрани остават поуки разни. За вярата в хората, за доверието в приятелите, за разминаването.

И разбира се поуката, че е крайно време – вече почти на 30 години – да се науча да спра да вярвам в добродетелите безгранично. И в своите, и в чуждите. Защото добродетелите нямат нямат никакъв приоритет и значимост пред недостатъците. Нищичко. Това често са напълно съизмерими неща, пречупени през различни призми.