Четиво за 1 минути

Лятото, което не започна

Нощта е астматично опустяла и само времето се гъне прозаично в безплоден задух, с темпо вяло – безпаметно във своята статичност.

И ту се виждам, ту се губя в призрачност – като в двоична алгебра – досадно точно. Сред купесто-тревожна облачност и лятото, което не започна…

Облечен в сивосив човекобран, почти трагично е, а ти е смешно. „Дойдох и си отивам неразбран, един загря и то погрешно“.

24.08.2005 Пловдив