Четиво за 1 минути

LPI jazz

Около 18:00 днес стиснах ръката на Глен МакНайт – забавен момък, преживяващ стоически нежеланието на никоя българска институция да приеме неговата AMEX кредитна карта. И вече почти се чувства българин след 4-5 дни в Бургас и Пловдив само дето не му е много лесно да преглъща обаянието на българските жени.

Беше адски щастлив, че вече е опитвал шкембе чорба. Не посмях да му кажа, че аз още не съм, нито смятам, че може да има нещо, което да ме накара да го направя. Дали затова отвреме на време не се чувствам съвсем българин 😉

От утре глъчката в София започва.