Четиво за 2 минути

La flor de mi secreto

Четвъртък, 8 ноември, привечер

Тя е омъжена, блондинка, пушач, стояща пред ICQ-то си (предполагам в къщи). Аз съм във фоайето на един хотел, точно е отминала презентацията ми, проверявам пощата си с лаптоп върху коленете си в краткото време до вечерята с клиентите. Pidgin-а ми премигва с ново съобщение…

– Здрасти, цял ден чакам да се появиш? – Здрасти – днес съм на offline диета. Не съм в офиса, даже не съм в София. Какво има? – Нищо особено… онзи твой пост вчера… аз имам ли нещо общо?… – Мда… – ?! – Какво ?! – Защо си написал, че съм бременна? – Това не е за теб! Познавам и други жени 🙂 – Тогава какво общо имам? – А защо си помисли, че имаш нещо общо… – Ами сякаш е онзи разговор преди две години… – Онзи разговор е, но не е само той. Написаното е нещо като есенция от няколко подобни разговори, проведени с различни жени през годините – по няколко изречения за всяка. Иначе повода беше една среща на кафе преди ден-два с едно бивше гадже. – Аха – аз съм ти била модел, друга е бременна, трета пуши?… – Не уцели съвсем точно, но нещо такова… микс – така например само аз и ти знаем, че не обичаш мъжа си и няма как да те разпознаят в текста. Събирателния образ е популярен литературен подход 😉 – Ама, че си… откога си почнал да правиш литература 😉 – Не съм… забавлявам се – точно гледам, че ме обвиняват в недискретност, отмъщение и други разни грехове в коментарите под поста. – Хи-хи… Ще им кажеш ли истината?… – Казвам друго… Какво значение има истината? Аз имам една истина, ти друга… твоята истина сега и тогава не е ли различна 🙂 – Различна е със сигурност… Аз ли съм безцветна? – Ти ли си безцветна? 😉 – Оф, гаден си… – Дефект по рождение… 🙂 (кратка пауза) – Знаеш ли… Ако беше написал името ми, щях да го покажа на X. [името на мъжа и]… – …