Четиво за 4 минути

Когато човек не си е на мястото

Точно гледах началото на презентацията на Богомил Шопов за Serendipity от края на залата и нещо обсъждах с Вени Марковски, когато развълнуван долетя отнякъде Sebz и ми каза, че екип на БНТ отвън искал интервю. Всъщност развълнуван не е точната дума – притеснен определено е по-прецизното описание. Явно с основание.

Излязох и се сблъсках с Жоро Чорбаджийски, който вече беше приклещен от една сърдита леля и двама мъже с камера. Приближих се и попитах какво става и преди Жоро да успее да вмъкне някаква реплика лелята сърдито заквака:

– Защо не си спазвате програмата? Искахме да снимаме лекцията на Найден Николов – тука пише 10:30.
– Лекцията му е от 10:00 – поправих я аз – от 10:30 има друга лекция.
– Не – още повече се разпеняви лелката – защо тогава сте ни изпратили грешна програма?

Вгледах се и видях, че носи със себе си предварителната програма от преди поне три седмици…

– Госпожо, това е стара информация – вижте тук най-горе с големи букви пише, че е предварителна програма. Знаете, че винаги такива неща търпят промени. Имате изпратена последната програма в четвъртък лично от мен.
– Трябваше да се обадите по телефона – продължи да изнаглява дамата – колегите като са видяли OpenFest 2004 и са решили, че това вече го имаме…

И двамата с Жоро нахлузихме ехидното си настроение. Сякаш сме длъжни да предвидим тъпоумието в нечия редакция и да знаем телефонните номера на всички предполагаемо невменяеми журналисти. Жоро май предпочиташе и аз да участвам в интервюто, но понеже на лелята ѝ беше твърде сложно да запомни и двете ни имена, а това на Жоро вече си била записала, момчето си изгоре за едното нищо. Светнаха му прожектора в очите и лелята му забоде микрофона пред устата, а аз се върнах в залата без да успея да му изкажа съболезнованията си.

Влязох вътре и разказах случката на Вени, с който отново се сблъсках на входа на залата. Той предложи да изведа Найден навън да му вземат интервю. Казах си – защо пък не – седнах до него и му предложих. Не беше възхитен от идеята – прекрасно го разбирам – неведнъж съм бил в ситуация, когато моята лична позиция се е разминавала в някой детайл с организацията или компанията, която представлявам (всъщност непрекъснато ми се случва). Реших да не го тормозя и се върнах обратно. Вени обаче отиде при него и някак го убеди – двамата с Георги Николов излязоха пред залата, но прожекторите още заслепяваха горкия Жоро Чорбаджийски.

Минути по-късно от ъгъла се чу крясъка на лелята „Нищо не разбирам! Ама нищо не разбирам!“, а Жоро дойде и ми казва „Моля ти се оправи се с тая – не знам как да ѝ обясня защо сме против софтуерните патенти – аз по друг начин не се сещам как да ѝ обясня“. Да, ама си представих как шефът ми ме гледа в новините в осем по БНТ и утре си получавам (не особено вероятно, но евентуално) заповедта за уволнение. Не че вече не съм си я изработил наполовина с позицията си против. Казах му проблема и се заоглеждахме за някой друг. Нарочихме Шопов – той е цар на тази тема, а и предходния ден беше успял заедно със Стойчо Кацаров да се преборят успешно за думата с Орлин от „Микрофон и мишка“ по Дарик. А и Сашо не се възпротиви… Той с екс-журналистическия си стаж не се шашка (много) от подобни ситуации.

Десет минути по-късно обаче лелята отново разклати стъклата на IEC с крясъка си „Ама пак нищо не разбирам!“, а Сашо отчаяно се отдалечаваше. Един от операторите (и той се е бил пищисал явно) я успокояваше „Ама аз разбрах – мога да ти обясня!“…

Понечих да ѝ кажа, че Найден я чака за интервю, но тя пак се разкряка „Аз исках в залата – сега за какво ми е…“. Нямах време да я репликирам, че едва ли всеки ден ѝ уреждат интервю с президентски съветник, защото лелката затресе телеса по стълбите надолу към изхода. Извиних се на Найден, че съм го извел от залата за нищо.

Пък дано някой от шефовете на лелката да стане свидетел на държанието ѝ някой път. Може да си в мензисно настроение – и на мъжете се случва. Не става ясно обаче, защо някои хора си мислят, че демонстрацията на липсата на първите им десет години е някакъв плюс… А и такива случки обясняват защо из журналистическите среди се носи тезата, че БНТ е повече диагноза, отколкото месторабота.