Четиво за 3 минути

I f. you

Ммм… Чуден уикенд беше… След като в петък се паркирах в леглото си около 3 след полунощ, в събота се излюпих в 10, като до 11 бях успял да boot-на и да се кача на колата за да посетя автоморгата на Италианеца в Овча купел. От около два месеца си търся предна дясна чистачка, която за съжаление се оказа дефицитен артикул – защото точно при мен чистачката не се сменя, а представлява едно цяло с рамото, което я движи. Сменят се само гумичките – проблемът бе, че дясното рамо е имало дефект в основата си и при един дъжд се пречупи.

При Италианеца човек може направо да си сглоби кола – ама не просто по модел с части каквито намери, ами и по цвят може да ги докара. Едно поле, пълно с автомобилна карантия – задни врати например – цели редички – подредени по видове, за Пежо, за Фиат, за каквото искаш… тръгваш по редичката за Фиат примерно и се почват: за Tempra, за Uno, за Punto… След това сред тях по цветове – бели, сини, червени… Намерих и чистачка, разбира се… Ура!

След това се върнах в къщи и се отдадох на писане – неща, които са в главата ми от няколко седмици и всъщност са началото на един нов web-проект – нещо като продължение на Linux center. При добър късмет на 1 септември в полунощ планирам да го пусна. Целият ден премина в писане и беше адски ползотворен. Ако бях Здравко щях да кажа:

Man, жената я нямаше, man, и скъсах синджира от работа!

Открих ново предназначение на телевизора – по принцип за мен това е една супер безсмислена вещ, но притежавам такъв заради навика или за да гледам някой филм все пак, или поне новините (не по-често от два пъти седмично). Докато пишех обаче, ми трябваше нещо, което звучи неангажиращо, не ми отвлича вниманието и все пак създава някакво присъствие – CD-тата ми нещо ми се сториха омръзнали – JazzFM точно в този момент бяха подкарали нещо твърде тежко за смилане и прибегнах до телевизора. Позиционирах го върху fashionTV – чудна комбинация. Телевизорът ми е зад гърба, което означава, че съблазнителните гледки не ми отвличат вниманието, музиката е кротка и неангажираща (доста често jazz-подобна), а когато и да се обърна за да се разкърша или да се разходя за чаша вода на екрана все се разхожда нещо много красиво.

Чудесно просто – комбинацията от телевизионен приемник и fTV превръща телевизора в произведение на съвременното изкуство – нещо като картина, която окачаш на стената си, само дето е динамична, което – разбира се – е абсолютен плюс.

Толкова работа успях да отметна без никой да ми се пречка, че чак не ми се вярва. fTV направо ми дефинира перфектното агрегатно състояние на жената – усмихната, красива, полугола и… мълчалива 😉

А един от слоганите им е в десятката: I f. you! Кой както иска да го разбира 😉