За мен

Йовко Ламбрев

Бях на девет, когато написах първата си програма – простичка компютърна игра на Basic за един стар „Apple II“ с едномегахерцов процесор 6502 и 48Kb RAM. Няколко месеца по-късно имах собствен компютър с 64Kb RAM, но без флопи, диск и дори монитор. Използвах касетофон за външно устройство и руски черно-бял портативен телевизор „Юность“ за монитор. Оттогава нося очила и увереността, че технологиите са моята съдба.

Направил съм първите си снимки някъде на шест – с фотоапаратчето на родителите ми – „Смена-8М“, което не надживя моя ентусиазъм – но и до днес фотографията остана дълбоко и неизлечимо втора моя природа и неутолима страст.

Жените открих едва като тийнейджър – и до днес се колебая кое ме пали повече – красотата им, или удоволствието да преразкажеш една нежна женственост в кадри.

Мечтател съм, защото само мечтите стигат точно до там, докъдето ти им разрешиш да стигнат – и няма никакво значение дали можеш или не можеш да си позволиш едно или друго - приятелство, пътуване, докосване… Има значение единствено дали можеш да си позволиш да мечтаеш, че го заслужаваш.

Тези неща ме правят свободен.

@yovko